top of page

Модифицирани имуноглобулини и IVIg препарати

Anchor 1

Модифицирани IVIg препарати

Пет наши значими статии в областта

Имуноглобулиновите препарати за интравенозно приложение (интравенозни имуноглобулини, IVIg) съдържат имуноглобулини (Ig), изолирани от плазма на хиляди здрави донори. Те се прилагат за лечение на:

​

  • Сепсис

  • Остър системен възпалитителен синдром (SIRS)

  • Имунодефицитни заболявания

  • Автоимунни заболявания

​

Големият набор от специфичности на антителата в имуноглобулиновите препарати подпомага хуморалния имунен отговор при разпознаване и неутрализиране на голям набор от патогени. В IVIg препаратите се съдържат и анти-идиотипни антитела, които могат да разпознават и елиминират циркулиращи антиген-специфични антитела, като контролират силата на хуморалния имунен отговор. 

​

Краткосрочно третиране на IgG фракцията от IVIg препаратите  с дестабилизиращи агенти (ниско или високо рН, висока солева концентрации, хаотропни агенти като урея, гуанидин хидрохлорид, тиоцианат и др., про-оксидантни агенти) повишават антиген-свързващата реактивност на антителата и разширяват репертоара на разпознатите антигени (Dimitrov JD et al, J Biol Chem, 2006, 281: 439-446; Dimitrov JD et al, J Immunol 2013,191:993-9). IVIg препарати, третирани по този начин се наричат "модифицирани" имуноглобулинови препарати.

​

Това новопридобито повишаване на реактивността на антителата във модифицираните IVIg препарати се дължи на структурни промени във вариабилните региони на IgG антителата или на присъединяване на малки молекули  към този регион – например хем, които играят роля на кофактори при свързване с антиген. И в двата случая има активно участие на не-полярни хидрофобни взаимодействия между антигена и антитялото, което повишава гъвкавостта на антиген-свързващото място във вариабилния домен на имуноглобулина.

​

При наши предишни изследвания показваме, че модифицираните IVIg препарати могат да се прилагат при сепсис и при остър системен възпалителен синдром (SIRS).

1.

Vassilev TL and Starkina OV. Pooled Human Immunoglobulin Preparations as Immunomodulating Drugs. Mol Biol (Mosk). 2019 Sep-Oct;53(5):860-870. doi: 10.1134/S002689841905015X.

2.

Dimitrov JD, Ivanovska ND, Lacroix-Desmazes S, Doltchinkova VR, Kaveri SV, Vassilev TL. Ferrous ions and reactive oxygen species increase antigen-binding and anti-inflammatory activities of immunoglobulin G. J Biol Chem. 2006 Jan 6;281(1):439-46. doi: 10.1074/jbc.M509190200

4.

Dimitrov JD, Planchais C, Roumenina LT, Vassilev TL, Kaveri SV, Lacroix-Desmazes S. Antibody polyreactivity in health and disease: statu variabilis. J Immunol. 2013 Aug 1;191(3):993-9. doi: 10.4049/jimmunol.1300880.

5.

Hadzhieva M, Vassilev TL, Roumenina LT, Bayry J, Kaveri SV, Lacroix-Desmazes S, Dimitrov JD. Mechanism and functional implications of the heme-induced binding promiscuity of IgE. Biochemistry. 2015 Mar 24;54(11):2061-72. doi: 10.1021/bi501507m. 

Полиреактивни имуноглобулини

Полиреактивност може да се наблюдава при имуноглобулини от различни класове по време на изграждане на протективен имунитет (Dimitrov JD et al, J Immunol 2013,191:993-9). Моделите, които обяснявdт взаимодействието с по-широк репертоар от антигени (Фигура 2) от полиреактивните антитела са следните:

 

  • Модел индукция/напасване - имуноглобулиновите молекули се адаптират към различни антигени чрез структурни промени по време на взаимодействието си  с антигена;

  • Модел конформационна изомеризация - съществуват изомери преди с различия в конфигурацията на антиген-свързващото място, при което всеки изомер запознава точно определен антиген;

  • Модел на епитопното позициониране - антителата могат да се свързват с антигена в различни региони на антиген-свързващото място.

Благоприятни и вредни ефекти на полиреактивните антитела

Благоприятни ефекти на полиреактивните антитела

  • директна неутрализащия на широк набор от циркулиращи антигени в кръвта

  • разпознаване на по-широк репертоар от антигени във вторичните лимфоидни органи (Фигура 2, 1).

  • добър бактерициден ефект чрез опсонизация на бактериите и активиране на системата на комплемента и/или фагоцитоза (Фигура 2, 2).

  • разширяване на имунния репертоар с генериране на антиген-специфични антитела с висок афинитет (Фигура 2, 3).

  • поддържане на периферна имунна толерантност чрез свързване и представяне на вътреклетъчни антигени на Т клетки (Фигура 2, 4).

  • елиминиране на апоптотични клетки и модифицирани протеини, за завършване на имунния отговор (Фигура 2, 5).

Вредни ефекти

  • При някои автоимунни заболявания полиреактивните автоантитела могат да играят критична роля в патологията, като образуват имунни комплекси с автоантигени или инициират увреждане на тъкани и органи (Фигура 2, 6).

  • Полиреактивни антитела от клас IgE, се свързват с високоафинитетен рецептор, експресиран върху мастоцити, което  може да стимулира дегранулацията на клетките след свързване с автоантиген или алерген (Фигура 2, 7).

  • Неопластични В лимфоцити, експресиращи полиреактивен В клетъчен рецептор, могат да получават непрекъснато сигнали за оцеляване чрез свързване към различни вътреклетъчни и извънклетъчни бактериални антигени.

bottom of page