Проект ДН 11_5: Сиртуини (SIRTs) – нови мишени за фина епигенетична регулация на патологията при ставно възпаление по време на грипна инфекция
Активности по проекта
Leseva, M. N., & Dimitrova, P. A. (2026). Genetic and Epigenetic Phenomena in the Neutrophil Developmental Program. International journal of immunogenetics, 53(1), 1–22. https://doi.org/10.1111/iji.70025
Абстракт
Неутрофилите са краткоживеещи клетки на вродения имунитет, които се развиват в костния мозък и при нормални физиологични условия ежедневно попълват циркулиращия и маргиналния пул в различни органи. Скорошни технологични постижения промениха традиционните представи за биологията на неутрофилите и разкриха интересни (епи)генетични феномени, свързани с тяхната диференциация, съзряване и функции. В настоящия обзор обобщаваме тези постижения и разглеждаме: новия модел за насочено програмиране на развитието на неутрофилите и непрекъснатото им клетъчно развитие по протежение на съответната линия на диференциация; нови аспекти на епигенетичната регулация при развитието на неутрофилите – по-конкретно промените в структурата на хроматина, неговата триизмерна архитектура, както и кондензацията на хетерохроматина по време на сегментирането на ядрото; значителната хетерогенност на неутрофилните популации; както и нетипичната им роля на антиген-представящи клетки. Разбирането на тези концепции може да подпомогне създаването на нови модели за генериране на неутрофили *in vitro*, както и разработването на лекарствени средства за лечение на имунно-медиирани заболявания и рак – състояния, при които неутрофилите играят важна роля в патогенезата.
Simeonova, L., Leseva, M., Stoyanov, K., Mai, A., Saso, L., & Dimitrova, P. (2025). Neutrophils shape the therapeutic efficacy of sirtuin 1 activity modulators in murine influenza virus infection. Biochimica et biophysica acta. Molecular basis of disease, 1871(7), 167915. https://doi.org/10.1016/j.bbadis.2025.167915
Абстракт
Сиртуин 1 (Sirt1) – хистонова деацетилаза от клас III – е ключов регулатор на генната експресия в различни видове имунни клетки, включително неутрофили, по време на инфекция и остро възпаление. В настоящото проучване изследвахме ефекта на активатора на Sirt1 (SRT2183) и инхибитора на Sirt1 (EX527) върху популациите от неутрофили в течността от бронхоалвеоларен лаваж (БАЛ), белите дробове, кръвта и костния мозък (КМ) при лека и тежка форма на инфекция с вируса на грип тип А (IAV). Определихме корелацията между параметри, характеризиращи миграцията на неутрофилите и тяхното функционално състояние, от една страна, и индуцираното от инфекцията увреждане на белите дробове, от друга. SRT2183 оказва протективен ефект при лека IAV инфекция, но не успява да подобри белодробната патология при тежка IAV инфекция. При групата, третирана със SRT2183, индуцираното от инфекцията белодробно увреждане корелира положително с броя на Ly6G+ клетките в белите дробове, честотата на Ly6G+ клетките в БАЛ, продуциращи интерлевкин (IL)-1β и тумор-некрозис фактор (TNF)-α, както и с експресията на хемокинов рецептор CXCR2 (от тип C-X-C) върху неутрофилите в кръвта. Същевременно се наблюдава отрицателна корелация с броя на Ly6G+ клетките в костния мозък и експресията на CXCR2 върху белодробните неутрофили. Освен това не бе установена корелация между Ly6G+IL-1β+ клетките в БАЛ и наличието на неутрофили с „остарял“ (aged) фенотип в БАЛ и белите дробове. При групата, третирана с EX527, белодробната патология по време на инфекцията е тясно свързана с наличието на Ly6G+TNF-α+ клетки в БАЛ и нивата на Sirt1 в неутрофилите с висока експресия на Ly6G (Ly6Ghi). В обобщение, резултатите показват, че макар активаторът на Sirt1 да има по-изразен ефект върху нормализирането на неутрофилите в костния мозък и кръвта при тежка IAV инфекция, неговата ефективност е ограничена на локално ниво, тъй като той не успява да ограничи разрасналите се популации от неутрофили до степен, която би била по-малко вредна за организма.
Дипломна работа за придобиване на образователна степен "Бакалавър"

Дипломна работа за придобиване на образователна степен "Бакалавър"
Тема: Ефект на глюкозата върху клетъчната диференциация и функция на човешка клетъчна линия HL60
Студент: София Геройска
Защитена на 11.11.2021
Нов Български Университет, Департамент "Биологически науки"
Бакалавърска програма: "Биология и обща микробиология"
Кратко заключение от работата:
Данните от дипломната работа показват, че високата концентрация на глюкоза е критична за виталносттта и експресията на GLUT1 и SIRT1 при диференциращите се гранулоцити. Тези данни са с особено значение, тъй като хипергликемичният шок се наблюдава при различни метаболитни заболявания, възпаление и инфекции. Получените от нас резултати ни дават основание да предположим, че стресовите условия повлияват експресията на важни ензими, като сиртуините, което би могло да промени метаболизма и дори да репрограмира метаболитно клетките по време на диференциацията им от гранулоцитни прекурсори до зрели неутрофили в костния мозък. Това би било от особено значение при възпаление, свързано или не с инфекция, когато може да се наблюдава т.нар спешна гранулопоеза, процес който кара незрели гранулоцити да мигрират в кръвта и тъканите. Според нашите данни такива незрели клетки биха реагирали в тъканите по-различно от зрелите по отношение на експресията на глюкозни транспортери и на метаболитни регулатори като SIRT1.
